11.01.2011 г., 23:19

Шанс

1.4K 0 6

                                  Понякога усещането за докосване може да идва от

                                   птичето, кацнало само веднъж на рамото...

 


Твое слънце и нежна пантера,

твоя радост и земна мечта,

как и кога ме намери

и в живота ми бурно влетя?


       Малка кукла и плод боровинков

        в история като комета,

        дали ще е миг или винаги,

        ти трън ли си или цвете?


Какво ли ми носиш в ръцете си -

много щастие или малко сълзи,

какво криеш в сърцето си -

само рози или само бодли?


       Ти ли мойта фортуна,

        аз ли съм твой идеал,

        цял живот мене ли търсиш,

        моят поглед ли беше пулса ти спрял?


Дай ми време да усетя себе си,

да разбера дали не си сън

и може да успееш, пратенико,

да ми покажеш света от пашкула навън!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...