11.01.2011 г., 23:19

Шанс

1.4K 0 6

                                  Понякога усещането за докосване може да идва от

                                   птичето, кацнало само веднъж на рамото...

 


Твое слънце и нежна пантера,

твоя радост и земна мечта,

как и кога ме намери

и в живота ми бурно влетя?


       Малка кукла и плод боровинков

        в история като комета,

        дали ще е миг или винаги,

        ти трън ли си или цвете?


Какво ли ми носиш в ръцете си -

много щастие или малко сълзи,

какво криеш в сърцето си -

само рози или само бодли?


       Ти ли мойта фортуна,

        аз ли съм твой идеал,

        цял живот мене ли търсиш,

        моят поглед ли беше пулса ти спрял?


Дай ми време да усетя себе си,

да разбера дали не си сън

и може да успееш, пратенико,

да ми покажеш света от пашкула навън!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...