Понякога усещането за докосване може да идва от
птичето, кацнало само веднъж на рамото...
Твое слънце и нежна пантера,
твоя радост и земна мечта,
как и кога ме намери
и в живота ми бурно влетя?
Малка кукла и плод боровинков
в история като комета,
дали ще е миг или винаги,
ти трън ли си или цвете?
Какво ли ми носиш в ръцете си -
много щастие или малко сълзи,
какво криеш в сърцето си -
само рози или само бодли?
Ти ли мойта фортуна,
аз ли съм твой идеал,
цял живот мене ли търсиш,
моят поглед ли беше пулса ти спрял?
Дай ми време да усетя себе си,
да разбера дали не си сън
и може да успееш, пратенико,
да ми покажеш света от пашкула навън!
© Славяна Все права защищены