11 янв. 2011 г., 23:19

Шанс

1.4K 0 6

                                  Понякога усещането за докосване може да идва от

                                   птичето, кацнало само веднъж на рамото...

 


Твое слънце и нежна пантера,

твоя радост и земна мечта,

как и кога ме намери

и в живота ми бурно влетя?


       Малка кукла и плод боровинков

        в история като комета,

        дали ще е миг или винаги,

        ти трън ли си или цвете?


Какво ли ми носиш в ръцете си -

много щастие или малко сълзи,

какво криеш в сърцето си -

само рози или само бодли?


       Ти ли мойта фортуна,

        аз ли съм твой идеал,

        цял живот мене ли търсиш,

        моят поглед ли беше пулса ти спрял?


Дай ми време да усетя себе си,

да разбера дали не си сън

и може да успееш, пратенико,

да ми покажеш света от пашкула навън!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....