Натякваха ми всички да се женя,
че вече гоня трийсетака,
и в семейната академия
набързо скочих с двата крака.
А моето мъжленце "златно"
оряза ми крилата...
и докато се усетя
разказа ми играта!!!
Манджата била безсолна,
ризата му зле изгладена,
все кусури ми намира...
станах май "Робинята Изаура"
Кафето ще му е горчиво
или пък горещо,
все се муси и му криво,
все виновна съм му нещо.
Реших аз да му го върна
и в реда на нещата,
с най-добрия му приятел
сложих му рогата.
Заслужи си го сам-мъжлето ми
щом не зачита в мен" жената"
аз пък ще му отмъщавам
правейки го на елен в главата!
© Милена Иванова Всички права запазени