ИнаКалина
523 11421
6.11.2020 г., 1:01 ч.

Шапката още ми става 

  Поезия
336 8 12

Каталясах от службите делнични –

да разтъпквам житейската плява.

От горещия камък на мелница,

Господ нощни слънца не създава!

 

Върху твърдия одър на клада,

докъм пет с неузрелите изгреви,

разсъбличам съдбата до сладост

и наливам секунди за изповед.

 

Освежих се с водата на далите,

а за взелите плетох ръкави.

Зимата ще износи сандалите,

но пък шапката още ми става!

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Виж ти,...Заре
  • Освежих се с това, че съм дала,
    а за взелите разплетох чорапи.
    Зимата ще износи сандалите,
    а шапки в гардероба си нямам
  • Верно ли расте, Силве... аз не знаех за носа. А гледам сега и ушите увеличават размера си с по 0,22 милиметра на година - значи притесненията са ми били основателни! И аз благодаря!
  • Краси 😀, за носа знам че расте до края на живота(сигурно за да надушваме празниците отдалече), но за главата не се бях замисляла.
    Благодаря за усмивката!
  • Благодаря ти, Вили ... имах предвид точно една зимна шапка с пискюл, но то друго стана.
  • Не трябва от всяко хълмче да се прави планина.☺
  • Не е от шапката, Наде. Генек казва, че е от главата Очаквах тази реакция. Благодаря, Дени.
  • Не, Красе - вечно ни стягат шапките. И слава Богу!
  • Жестоко!
  • Сигурно са ти широки сандалите, Юри..хм , Генек - супер, ще изкараш зимата на гола глава.. да се смея ли..
  • Хубаво е, много!
    Краси, а мен шапката вечно ме стяга! 😀
  • Аз пък надебелях в главата...
    Хареса ми!
Предложения
: ??:??