Шапката още ми става
Каталясах от службите делнични –
да разтъпквам житейската плява.
От горещия камък на мелница,
Господ нощни слънца не създава!
Върху твърдия одър на клада,
докъм пет с неузрелите изгреви,
разсъбличам съдбата до сладост
и наливам секунди за изповед.
Освежих се с водата на далите,
а за взелите плетох ръкави.
Зимата ще износи сандалите,
но пък шапката още ми става!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
