Каталясах от службите делнични –
да разтъпквам житейската плява.
От горещия камък на мелница,
Господ нощни слънца не създава!
Върху твърдия одър на клада,
докъм пет с неузрелите изгреви,
разсъбличам съдбата до сладост
и наливам секунди за изповед.
Освежих се с водата на далите,
а за взелите плетох ръкави.
Зимата ще износи сандалите,
но пък шапката още ми става!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
И аз благодаря!
.
... имах предвид точно една зимна шапка с пискюл, но то друго стана.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
