Каталясах от службите делнични –
да разтъпквам житейската плява.
От горещия камък на мелница,
Господ нощни слънца не създава!
Върху твърдия одър на клада,
докъм пет с неузрелите изгреви,
разсъбличам съдбата до сладост
и наливам секунди за изповед.
Освежих се с водата на далите,
а за взелите плетох ръкави.
Зимата ще износи сандалите,
но пък шапката още ми става!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up