20.03.2008 г., 7:46

Шарена Дъга

1.2K 0 6

  Шарена Дъга
Абдулрахман Акра


Редуват се нашите омайни стъпки,
радостно танцуваме със теб на брега.
Валят от луната лъчите сребристи,
с нас споделят вълшебството на мига.

Краката ни боси щастливо пристъпват,
по нежните пясъци рисуват топлина.
Сякаш следите им на вълните разказват
любовната притча за мъж и жена.

Бризът ухае на мартенска нежност,
на сладост и грация ухаеш и ти.
Поемам те цяла в моите обятия,
събуждам в тебе заспали мечти.

И в миг небесен целувам те райски,
от устните ти плътни изсмуквам страстта
с вкус на мед и аромат на рози,
омайни като вино събрало вечността.

За нашата близост пеят вълните,
мелодия вълшебна лети в небеса,
изписва послание тя във висините
с чудното мастило на влюбени сърца.

И нека валят от розови облаци
букви блестящи без следа от тъга,
а сутрин да грейва в просторите сини
над нашето място пъстроцветна дъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Абдулрахман Акра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...