20.03.2008 г., 7:46

Шарена Дъга

1.2K 0 6

  Шарена Дъга
Абдулрахман Акра


Редуват се нашите омайни стъпки,
радостно танцуваме със теб на брега.
Валят от луната лъчите сребристи,
с нас споделят вълшебството на мига.

Краката ни боси щастливо пристъпват,
по нежните пясъци рисуват топлина.
Сякаш следите им на вълните разказват
любовната притча за мъж и жена.

Бризът ухае на мартенска нежност,
на сладост и грация ухаеш и ти.
Поемам те цяла в моите обятия,
събуждам в тебе заспали мечти.

И в миг небесен целувам те райски,
от устните ти плътни изсмуквам страстта
с вкус на мед и аромат на рози,
омайни като вино събрало вечността.

За нашата близост пеят вълните,
мелодия вълшебна лети в небеса,
изписва послание тя във висините
с чудното мастило на влюбени сърца.

И нека валят от розови облаци
букви блестящи без следа от тъга,
а сутрин да грейва в просторите сини
над нашето място пъстроцветна дъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Абдулрахман Акра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...