Mar 20, 2008, 7:46 AM

Шарена Дъга

  Poetry » Love
1.2K 0 6

  Шарена Дъга
Абдулрахман Акра


Редуват се нашите омайни стъпки,
радостно танцуваме със теб на брега.
Валят от луната лъчите сребристи,
с нас споделят вълшебството на мига.

Краката ни боси щастливо пристъпват,
по нежните пясъци рисуват топлина.
Сякаш следите им на вълните разказват
любовната притча за мъж и жена.

Бризът ухае на мартенска нежност,
на сладост и грация ухаеш и ти.
Поемам те цяла в моите обятия,
събуждам в тебе заспали мечти.

И в миг небесен целувам те райски,
от устните ти плътни изсмуквам страстта
с вкус на мед и аромат на рози,
омайни като вино събрало вечността.

За нашата близост пеят вълните,
мелодия вълшебна лети в небеса,
изписва послание тя във висините
с чудното мастило на влюбени сърца.

И нека валят от розови облаци
букви блестящи без следа от тъга,
а сутрин да грейва в просторите сини
над нашето място пъстроцветна дъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Абдулрахман Акра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...