Шарената черга грее
с цветовете на Дъгата.
Колко нишки на Живота
Слънцето е там втъкало!
Стан от свидна,родна къща,
труд и песен,плач невръстен...
От балканско хоро кръшно
до хайдушки,тежки стъпки!
Ето - с тази светла памет,
родовете ни са горди!
С чест,с достойнство те я пазят
в дни велики и в погроми!
Българският път е черга...
Свята - с Вяра и Надежда!
© Маргарита Петрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно »