Шегува ли се вятърът немирен,
че в мислите ти понякога ме има
и в самотата си за мен се взираш,
но, уви, в нея е така незримо...
Ах, този вятър шеговит
как с душата ми играе,
макар да знае, че с теб сме квит,
а продължава в мене да дълбае...
© Валентин Василев Всички права запазени