Шегичка
Снегът ме обича,
затуй е дошъл.
Било март? Отричам!
Не искам акъл!
Акълът ми стига
/голям е – море!/
да стана авлига.
Снежец ръснал? Бре!
В една пролет птичка,
ще правя сеир!
Ще хвръкна самичка
над оня баир.
Обувам чорапи
и къса пола.
Морето прецапвам,
с небето валя.
С южняка се смея,
след слънце – пак сняг.
Да гъкне не смее –
е, март е все пак!
А аз съм Мартина,
едно съм дете…
Прокарвам пъртина,
там, де друг не ще.
Пак с кал ще ви пръскам,
суша ще калта,
лъчи ще ви тръскам,
дорде прекаля.
Не ви ли е скучно?
Все – жега, все – мраз.
В гурме бъркам с лучец
сезоните аз.
Живот – бисер в локва,
безумно красив
и грозен – жесток е
животът и… жив.
Снегът ме обича –
опасва с лед март.
На мене прилича –
акъл море бард.
Снегът ме обича
и идва през март.
На слънце прилича,
играе билярд.
След миг се отнесе –
в мъгла литнал влак.
Април първи днес е!
Уви, няма сняг.
https://www.youtube.com/watch?v=HkPmEv-2osM
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
