Велики Шахриар, за кой ли път палачът страшен чака пред вратата, навън разсъмва, сипва се денят, а приказката стига до средата? Ще продължи, когато падне здрач, и ден след ден, година след година ще чака сутрин страшният палач, а приказката – все наполовина. Шехеразада има този дар – хиляда приказки вълшебни знае; дали веднъж, велики Шахриар, ще чуеш на историите края? В градината на сладките лъжи светът на истините няма корен, а приказният сън ще продължи хиляда нощи. И една отгоре! Велики Шахриар, навън е ден, но остани в разкошната постеля и ще усетиш, странно изумен, че сладките лъжи са отлетели, че е миражен оня свят красив, че светлата магия няма сила, че истинският ден е груб и сив и приказката се е променила; и Аладин е просто стар лъжец, Али Баба не мери злато с крини, не е живял Багдатският крадец и Мук не знае никакви смокини. Единствено в сумрака на нощта Сезам съкровища несметни крие, добиват плът вълшебните неща и имат сила клетви и магии. Денят е с дъх на мъка и на пот, на делнични проблеми и въпроси, денят е свят на живия живот и живия живот на рамо носи. Аз приказка “Хиляда дни” не знам – “Хиляда нощи...” има от столетия; денят строи на истините храм – над приказките златен месец свети. Шехеразада има дар велик, тя знае приказки за три години, но приказките свършват в оня миг, когато съмне – все наполовина. Велики Шахриар, зори навън... Шехеразада може да е гений, но ти не искай приказка след сън – не се разказват приказките денем!
Следващо от категорията
Следващо от автора
на делнични проблеми и въпроси,
денят е свят на живия живот
и живия живот на рамо носи."
Нямам просто думи! И "16" да ти пиша щe e малко!!! Скромно...6!