Шехеразада
Велики Шахриар, за кой ли път
палачът страшен чака пред вратата,
навън разсъмва, сипва се денят,
а приказката стига до средата?
Ще продължи, когато падне здрач,
и ден след ден, година след година
ще чака сутрин страшният палач,
а приказката – все наполовина.
Шехеразада има този дар –
хиляда приказки вълшебни знае;
дали веднъж, велики Шахриар,
ще чуеш на историите края?
В градината на сладките лъжи
светът на истините няма корен,
а приказният сън ще продължи
хиляда нощи. И една отгоре!
Велики Шахриар, навън е ден,
но остани в разкошната постеля
и ще усетиш, странно изумен,
че сладките лъжи са отлетели,
че е миражен оня свят красив,
че светлата магия няма сила,
че истинският ден е груб и сив
и приказката се е променила;
и Аладин е просто стар лъжец,
Али Баба не мери злато с крини,
не е живял Багдатският крадец
и Мук не знае никакви смокини.
Единствено в сумрака на нощта
Сезам съкровища несметни крие,
добиват плът вълшебните неща
и имат сила клетви и магии.
Денят е с дъх на мъка и на пот,
на делнични проблеми и въпроси,
денят е свят на живия живот
и живия живот на рамо носи.
Аз приказка “Хиляда дни” не знам –
“Хиляда нощи...” има от столетия;
денят строи на истините храм
– над приказките златен месец свети.
Шехеразада има дар велик,
тя знае приказки за три години,
но приказките свършват в оня миг,
когато съмне – все наполовина.
Велики Шахриар, зори навън...
Шехеразада може да е гений,
но ти не искай приказка след сън –
не се разказват приказките
денем!
палачът страшен чака пред вратата,
навън разсъмва, сипва се денят,
а приказката стига до средата?
Ще продължи, когато падне здрач,
и ден след ден, година след година
ще чака сутрин страшният палач,
а приказката – все наполовина.
Шехеразада има този дар –
хиляда приказки вълшебни знае;
дали веднъж, велики Шахриар,
ще чуеш на историите края?
В градината на сладките лъжи
светът на истините няма корен,
а приказният сън ще продължи
хиляда нощи. И една отгоре!
Велики Шахриар, навън е ден,
но остани в разкошната постеля
и ще усетиш, странно изумен,
че сладките лъжи са отлетели,
че е миражен оня свят красив,
че светлата магия няма сила,
че истинският ден е груб и сив
и приказката се е променила;
и Аладин е просто стар лъжец,
Али Баба не мери злато с крини,
не е живял Багдатският крадец
и Мук не знае никакви смокини.
Единствено в сумрака на нощта
Сезам съкровища несметни крие,
добиват плът вълшебните неща
и имат сила клетви и магии.
Денят е с дъх на мъка и на пот,
на делнични проблеми и въпроси,
денят е свят на живия живот
и живия живот на рамо носи.
Аз приказка “Хиляда дни” не знам –
“Хиляда нощи...” има от столетия;
денят строи на истините храм
– над приказките златен месец свети.
Шехеразада има дар велик,
тя знае приказки за три години,
но приказките свършват в оня миг,
когато съмне – все наполовина.
Велики Шахриар, зори навън...
Шехеразада може да е гений,
но ти не искай приказка след сън –
не се разказват приказките
денем!
© Валентин Чернев All rights reserved.
