Схемата - "менте"
Човекът е това, което е!
Животът те поглъща като лава...
И щом усети те, че си „менте”
на смъртната стена те приковава
„Виновен” – ти окачва... и въжето
тъй тягосно провесва се надолу,
по устните ти плъзва се последно
едно печално и безлико „Сбогом”...
Душата – неродено е дете!
Животът – като пясък във пустиня
те лута по различни светове
и те разлива във съдбите на стотина.
И те пронизва като силен ураган
на криво стъпиш ли – присъдата – бесило
протягаш във безсилието си длан
сърцето ти на топка се е свило.
Сърцето – невъзпитан първолак,
все още се бунтува и се мъчи
и иска му се без да знае как
на Разума със вик да се опълчи.
А Разумът – възвишен философ,
не може да развива теореми,
прерязва всеки потреперващ зов
и следва само „правилните” схеми.
А схемата наречена „човек”
Животът със замах я оценява
и щом усети я, че е менте,
на смъртната стена я приковава...
"Виновен" ти окачва и въжето
тъй тягостно провесва се надолу
по устните ти плъзва се последно
едно печално и безлико "Сбогом"
Със кой си взимаш ти последно „Сбогом”?
На кой говориш жално, по човешки?
Та ти „менте” си, от Живота гонен
и плащаш за неуките си грешки!
© Ирина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
С последната си творба Вале, си предплати наем за 3 месеца напред
така, че ако ти не си смениш квартирата... оставаш при мен -
Почти за постоянно не може ли?
-
Добре дошъл...поостани при мен
-
Разумът "...прерязва всеки потреперващ зов и следва само "правилните" схеми..." - изпратих го в един врящ казан и вече съм само "менте" - нямам време, нямам време...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Квартирата вече нямам желание да сменям! Баста!Духам една искра в шепите си - дали ще се разгори? Зависи от течението през прозорците в квартирата! Но и пепел ми омръзна да събирам!