Схемата - "менте"
Човекът е това, което е!
Животът те поглъща като лава...
И щом усети те, че си „менте”
на смъртната стена те приковава
„Виновен” – ти окачва... и въжето
тъй тягосно провесва се надолу,
по устните ти плъзва се последно
едно печално и безлико „Сбогом”...
Душата – неродено е дете!
Животът – като пясък във пустиня
те лута по различни светове
и те разлива във съдбите на стотина.
И те пронизва като силен ураган
на криво стъпиш ли – присъдата – бесило
протягаш във безсилието си длан
сърцето ти на топка се е свило.
Сърцето – невъзпитан първолак,
все още се бунтува и се мъчи
и иска му се без да знае как
на Разума със вик да се опълчи.
А Разумът – възвишен философ,
не може да развива теореми,
прерязва всеки потреперващ зов
и следва само „правилните” схеми.
А схемата наречена „човек”
Животът със замах я оценява
и щом усети я, че е менте,
на смъртната стена я приковава...
"Виновен" ти окачва и въжето
тъй тягостно провесва се надолу
по устните ти плъзва се последно
едно печално и безлико "Сбогом"
Със кой си взимаш ти последно „Сбогом”?
На кой говориш жално, по човешки?
Та ти „менте” си, от Живота гонен
и плащаш за неуките си грешки!
© Ирина All rights reserved.
