Izrezka (Калина Стоянова)
29 0
20.02.2011 г., 13:11 ч.

Шепа чудо 

  Поезия » Друга
490 0 2

Навежда той глава

и тръгва в здрача.

Разтваря нощната тъма

силуета му мрачен.

Ветрецът лек го гали,

листенцата шумят.

През тънките им пръсти

усмихнато блестят светулки,

път поели,

и звездиците безчет.

Усмихва се Луната

и златният ù диск

примигва в небесата.

Нежен шепот на нощта

долавя с песен на щурците

и весел ромон на вода

носи пак мечтите.                                                                                                                

Замислен и смутен,

той кротичко присяда

на крехката трева.

До него мълчаливо

опира рамо брат.

Прегръща го и гледат

огромното небе,

и Пулсът на Земята бие.

С Тяхното сърце.

Нощта преваля бавно

и палав слънчев лъч

играе с  капчица роса.

И в мократа трева

завихря буен танц.

Събудени цветя

и птици в хор

рисуват

сребърно вълшебство

в синия простор.

Поел светлината

на днешния ден,

той пак е свободен.

И най-съвършен!

© Калина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • До него мълчаливо
    опира рамо брат.
    Прегръща го и глдат
    огромното небе,
    и Пулсът на Земята бие.

    Усещане за съпричасност и сила. Благодаря за страхотния стих!
  • "Поел светлината
    на днешния ден,
    той пак е свободен."

    Харесах,Калина!
Предложения
: ??:??