Шепа чудо
Навежда той глава
и тръгва в здрача.
Разтваря нощната тъма
силуета му мрачен.
Ветрецът лек го гали,
листенцата шумят.
През тънките им пръсти
усмихнато блестят светулки,
път поели,
и звездиците безчет.
Усмихва се Луната
и златният ù диск
примигва в небесата.
Нежен шепот на нощта
долавя с песен на щурците
и весел ромон на вода
носи пак мечтите.
Замислен и смутен,
той кротичко присяда
на крехката трева.
До него мълчаливо
опира рамо брат.
Прегръща го и гледат
огромното небе,
и Пулсът на Земята бие.
С Тяхното сърце.
Нощта преваля бавно
и палав слънчев лъч
играе с капчица роса.
И в мократа трева
завихря буен танц.
Събудени цветя
и птици в хор
рисуват
сребърно вълшебство
в синия простор.
Поел светлината
на днешния ден,
той пак е свободен.
И най-съвършен!
© Калина Стоянова All rights reserved.
