lips_of_angels (Ем)
164 5068
30.09.2009 г., 0:02 ч.

Шепа есен 

  Поезия
725 0 10

Забравих всички допири с дъха ти.

И помня само дъжд в разсърден делник,

когато те рисувах във съня си,

а шепотите тичаха ранени

по ъглите на топлите ми устни

и жълтият септември ми припомни

как боса те изплаках и домът ми

се счупи, сви се и изтропа

един очакван гръм като самотност

в една, по-тъжна от дъжда, неделя.

И в посивелите ми стъпкани обувки

намират капките сърдито вчера.

А крилете ми са сухи и са с кръпки

от лутане във свити коридори.

А хората... сърцата им са дупки,

в които виждам, мръсен, небосвода.

И помня само дъжд и шепа есен,

в която се побира самотата-

най-лепкавата, остра и виновна...

усмивката ти -  като бурен вятър.

© Ем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??