Шепа есен
Забравих всички допири с дъха ти.
И помня само дъжд в разсърден делник,
когато те рисувах във съня си,
а шепотите тичаха ранени
по ъглите на топлите ми устни
и жълтият септември ми припомни
как боса те изплаках и домът ми
се счупи, сви се и изтропа
един очакван гръм като самотност
в една, по-тъжна от дъжда, неделя.
И в посивелите ми стъпкани обувки
намират капките сърдито вчера.
А крилете ми са сухи и са с кръпки
от лутане във свити коридори.
А хората... сърцата им са дупки,
в които виждам, мръсен, небосвода.
И помня само дъжд и шепа есен,
в която се побира самотата-
най-лепкавата, остра и виновна...
усмивката ти - като бурен вятър.
© Ем All rights reserved.
