Забравих всички допири с дъха ти.
И помня само дъжд в разсърден делник,
когато те рисувах във съня си,
а шепотите тичаха ранени
по ъглите на топлите ми устни
и жълтият септември ми припомни
как боса те изплаках и домът ми
се счупи, сви се и изтропа
един очакван гръм като самотност
в една, по-тъжна от дъжда, неделя.
И в посивелите ми стъпкани обувки
намират капките сърдито вчера. ...