29.08.2004 г., 4:27

Шепа пръст

2.7K 0 3
Шепа пръст ще си взема на тръгване
от свещената родна земя.
Ще я нося , увита във кърпичка,
там – на другия край на Света.
Ще продам своя дом, всички спомени
и ще дам на децата си шанс
да постигнат мечтите си скромни.
Ще платя за това във аванс...
На последния рейс ще се метна,
за да търся по-сносен живот.
Как покорно и тихо да кретам
като жалък, безмозъчен скот ?
Как да чакам по-светли години ?
Нямам време ... То бързо лети.
Вече лято поредно премина ,
а животът ми тук не върви.
Ще накарам насила душата си
да обикне Земята на друг.
Неспокойна съм тук за децата си...
Как да стискам сърце във юмрук?
Как да спя във безкрайните нощи,
ако те са навън, из града,
в който бродят невидими, лоши ,
безпощадни лица на глада ...
Те, децата ми, тук ще работят
за трошички от пищен обяд ,
ще създават деца безимотни
и от страх не ще могат да спят...
Шепа пръст ще си взема на тръгване ,
моя бащина, родна Земя.
Ще те нося , увита във кърпичка ,
там – на другия край на Света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Симова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е, но е и тъжно! Имаш такант!
  • Браво, Руми! Днес прочетох твои произведения, които ме заинтригуваха.
    Виждам успех!
  • Тъжно е, но съм съгласна не само със стиха. Намирах за нужно да се напише точно такова стихотворение, което да е достатъчно красноречиво, не само с идеите си, но и с пресъздаване на бъдещи крайни дейсвия, които не са решение за някаква идентичност притисната от живота, това е общата действителност на българина!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...