Не искам вече със поезия,
със чудни думи да докосвам,
не искам нито чужди мнения,
не искам никакви въпроси,
а само теб в категоричност
с уверени и топли чувства,
че аз съм драматична личност
и щастието хвана ли, не пускам...

Една любов не се вменява
и щом обичаш, вероятно
сърцето в другият се разтуптява,
когато спреш да го очакваш
и сигурно ще стане споделено,
обесебващо понякога дори,
един за друг да сме родени -
понякога оставаме сами..

А ти, когато ме почувстваш
и с моят стих не ти достигам,
не ме бави  и ме допускай,
аз много бързо ще пристигна
и там на някоя самотна пейка
две думички вълшебни ще ти кажа,
сега ще замълча, не ще посмея,
аз нежно ще ги шепна. Ти ги знаеш...

Danny Diester
26.07.2017