Шепот
Днес на свечерение те чувам,
отново викащ "зов" за помощ.
Името ми хвърляш като
камък тежък в локва.
Щом водата се разплиска,
отражението ти от нея се издига.
Ръка протяга да ме стигне,
побеляла, чак прозира.
Сълзица рони ми се от окото,
веднъж видяла те такъв.
Паяците органите ми превземат,
тънки нишки между тях плетат.
Думите крещях по-тежки
от плесница през лицето със юмрук.
Шепот, шепот, изоставам,
прибери се де ти е светът.
Времето за мен не е дошло,
ушите ще запуша да не чуя.
Името ми с трите букви,
не викай, няма да дойда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Раунд-Дев Всички права запазени
