Шепот от мъгла

7.07.2021 г., 23:07 ч.

Поезия » Философска

238 0 0

Шепот от мъгла

Животът с примамки ме оля,
да не би да му тежа?
Така стъпила здраво,
че чак да му отмъстя.

Тръгва да рови, жалко,
Боже ще ме отрови!
Рани безброй – прошка
в безмилостен покой.

Не, не ще отмъстя,
сигурна съм в това,
дяволче ела с клевета
прокълни ума.

Багра от злина,
построена в тъмнина,
облечена ще бъда с
греха на века.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Шепот от мъгла

Свързани произведения

Коментари

Предложения