7.07.2021 г., 23:07 ч.

Шепот от мъгла 

  Поезия » Философска
278 0 0
Шепот от мъгла
Животът с примамки ме оля,
да не би да му тежа?
Така стъпила здраво,
че чак да му отмъстя.
Тръгва да рови, жалко,
Боже ще ме отрови!
Рани безброй – прошка
в безмилостен покой.
Не, не ще отмъстя,
сигурна съм в това,
дяволче ела с клевета ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Т. Всички права запазени

Предложения
: ??:??