7.07.2021 г., 23:07

Шепот от мъгла

513 0 0

Шепот от мъгла

Животът с примамки ме оля,
да не би да му тежа?
Така стъпила здраво,
че чак да му отмъстя.

Тръгва да рови,  жалко,
Боже ще ме отрови!
Рани безброй – прошка
в безмилостен покой.

Не, не ще отмъстя,
сигурна съм в това,
дяволче ела с клевета
прокълни ума.

Багра от злина,
построена в тъмнина,
облечена ще бъда с
греха на века.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Т. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...