Шепота на птиците
Чух
шепота
на птиците
от крилата им...
шепот...
тих
магия...
Разказваха
за чуден
свят,
на любовта...
за вятъра
нежен,
ласка,
за хоризонти,
безкайни,
от цветове
и светлина...
за свободата...
Ангели
дали
не бяха
паднали
изкупващи
вини...
небесни...
Говореха
без свян
послушах ги...
С един
размах
разкриваха
душите си
Не ангели
били,
а смъртници...
Заслушах се...
Обичали
силно,
горещо,
до безумие,
с онази
любов
дето
спира
дъха...
на разсъмване...
Но дали
смъртта
или
живота,
(е спорно,)
им отнели
любовта...
(става често)
Или пък
търсели се,
романтици
бенадеждни,
до края
на дните си
пребродили
света
уви
не
открили се...
Но...
не и сега...
Там,
отвъд
живота,
те били
души
надлъгали
смъртта
с втори
шанс
за любовта...
Слушах
притихнала,
тайната
ми поверена,
а те
шептяха
с крилата си...
...магията
на размаха им...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диа-непокорна Всички права запазени
