Шепти, шепти, шепти, шепти, не спирай
Защо не спят красивите очи?
Нима са още за целувки жадни?
Ако затворят се - в потайните мечти
със сън ще утолят душите гладни.
Ръцете ни са нежното въже,
което теб и мен сега в едно събира
Едно момиче нежно и едно момче!
И звезден прах над нас вали ... Не спира!
Земята тръпне, цяла във немощ!
Гласът ти - сладкозвучен пак извира,
омаен като в звездна лятна нощ!
Във него губя се и в него се намирам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
