29.01.2014 г., 17:21 ч.

Шерпът 

  Поезия
487 0 9

Какво да се лъжа, че зимата

ще топли (за мене) в ръкава си лято?

Студено е. Свикнала с климата,

дори и не питам, къде са цветята.

Изглеждат ми ниски веригите

от малки победи назад, в календара.

За шерпите - скромно постигане -

по базови лагери и сред товари.


Памир иска здраво заплащане -

с живот (не по-малко), и с другия даже.

Аз нямам въже за изкачване -

от лудите съм, дето носят багажа.

А пътят надолу, по сипея,

е двойно по-мъртъв и хладен от ледник.


Така и не стигнах до припека.

Дори и следи не оставих - „без-следна“.

Останаха гладни очите ми -

с пътеки ги храних, а не с Хималаи.

Върхът е венчан с упоритите,

но нищо не пречи, да си го мечтая.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??