Шерпът
Какво да се лъжа, че зимата
ще топли (за мене) в ръкава си лято?
Студено е. Свикнала с климата,
дори и не питам, къде са цветята.
Изглеждат ми ниски веригите
от малки победи назад, в календара.
За шерпите - скромно постигане -
по базови лагери и сред товари.
Памир иска здраво заплащане -
с живот (не по-малко), и с другия даже.
Аз нямам въже за изкачване -
от лудите съм, дето носят багажа.
А пътят надолу, по сипея,
е двойно по-мъртъв и хладен от ледник.
Така и не стигнах до припека.
Дори и следи не оставих - „без-следна“.
Останаха гладни очите ми -
с пътеки ги храних, а не с Хималаи.
Върхът е венчан с упоритите,
но нищо не пречи, да си го мечтая.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
