26.11.2011 г., 20:07

Шест

932 0 0

Шест милиарда души!
Шест милиарда истории!
Шест милиарда усещания!
Шест милиарда желания!
Шест милиарда мечти!
Шест милиарда надежди!
Шест милиарда сълзи!
Шест милиардна болка!
Шест милиардна любов!
Шест милиарда искрици!
Шест милиарда звездици!
Шест милиарда страхове!
Шест милиарда върхове!
Шест милиарда пътища!
Шест милиарда посоки!
Шест милиарда кръстопътища!
Шест милиарда избора!
Шест милиарда къртици!
Шест милиарда светци!
Шест милиарда проклетии!
Шест милиарда въпросителни!
Шест милиарда загадки!
Шест милиарда единици!
Шест милиарда нули!
Шест милиарда вселени!
Шест милиарда енергии!
Шест милиарда цветове!
Шест милиарда нотки!
Шест милиарда нюанса!
Шест милиардна празнота!
Шест милиарден хаос!
Шест милиарда животни!
Шест милиарда на таз земя!
Шест милиарда съдби, оплетени
в една нишка от корабно въже.
Шест милиарда атома!
Левитират в свят необикновен!
Шест милиарда! И кои виждам?
Виждам единици... Всичко!
И кое е по-огромно?
Вселената? Атома? Ума? Душата?
Има ли значение? Защо?
Когато всъщност усещаме,
виждаме, докосваме,
милваме, прегръщаме,
осмисляме, разбираме,
приемаме...
... една нищожна, малка частица от... нас... Вселената!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Гюров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...