21.02.2012 г., 19:14

Шест листа мълчание

978 0 1

 

Здравей,

 

Написах ти писмо.

Куп безплодни думи ти написах.

Обичам.

Липсваш ми.

Едно мъчително Защо.

Зарових се в боклук от истини.

 

А може би ще е добре да помълча.

Във памет на любов и минало.

Да помня само светлите дела.

И дланите ти – камъни изстинали.

 

Пространство празно, сред звезди.

Мълчание, от вяра наранено.

Ридаещ смисъл, зад мечтите скрит.

Едно самотно утро в откровения.

 

Шест бели листа ще ти пратя в плик.

Достойно да се разделим, без думи.

За шест години щастие да помълчим

Подписах се, Любов. Прости ми.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...