Но чуй, това какво е – звън отмерен.
Камбана известява кръгъл час.
На времето вестител злонамерен
Припява със металния си глас.
Изсвирва влакът. Лампичка зелена
Размахва там един железничар.
Целуваш ме задъхана, смутена –
Последен и вълнуващ дар.
Прегръдката – безумна и гореща.
Целувката – един отчаян зов.
О, наша кратка, но прекрасна среща.
О, пламенна любов.
Отскубваш се и скачаш във вагона
И бягаш към далечния си град,
А аз стоя безмълвен на перона,
Облегнат на бетонната колона,
Не чувствувайки острия ù хлад.
© Георги Белев Всички права запазени