5 июл. 2011 г., 19:59

Шеста част

700 0 1

Но чуй, това какво е – звън отмерен.

Камбана известява кръгъл час.

На времето вестител злонамерен

Припява със металния си глас.

Изсвирва влакът. Лампичка зелена

Размахва там един железничар.

Целуваш ме задъхана, смутена –

Последен и вълнуващ дар.

Прегръдката – безумна и гореща.

Целувката – един отчаян  зов.

О, наша кратка, но прекрасна среща.

О, пламенна любов.

Отскубваш се и скачаш във вагона

И бягаш към далечния си град,

А аз стоя безмълвен на перона,

Облегнат на бетонната колона,

Не чувствувайки острия ù хлад.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Белев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...