Но чуй, това какво е – звън отмерен.

Камбана известява кръгъл час.

На времето вестител злонамерен

Припява със металния си глас.

Изсвирва влакът. Лампичка зелена

Размахва там един железничар.

Целуваш ме задъхана, смутена –

Последен и вълнуващ дар.

Прегръдката – безумна и гореща.

Целувката – един отчаян  зов.

О, наша кратка, но прекрасна среща.

О, пламенна любов.

Отскубваш се и скачаш във вагона

И бягаш към далечния си град,

А аз стоя безмълвен на перона,

Облегнат на бетонната колона,

Не чувствувайки острия ù хлад.