Jul 5, 2011, 7:59 PM

Шеста част

  Poetry
698 0 1

Но чуй, това какво е – звън отмерен.

Камбана известява кръгъл час.

На времето вестител злонамерен

Припява със металния си глас.

Изсвирва влакът. Лампичка зелена

Размахва там един железничар.

Целуваш ме задъхана, смутена –

Последен и вълнуващ дар.

Прегръдката – безумна и гореща.

Целувката – един отчаян  зов.

О, наша кратка, но прекрасна среща.

О, пламенна любов.

Отскубваш се и скачаш във вагона

И бягаш към далечния си град,

А аз стоя безмълвен на перона,

Облегнат на бетонната колона,

Не чувствувайки острия ù хлад.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Белев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...