17.06.2007 г., 23:12

Шипкуф храс(хумор с оттенък на болка:)

1.6K 0 4
Върфях си фчера фъф гурата
и слушах фтичките ф захлас.
Че до тугаз не беше ми пузната
пригръдката на шипкуф храс.
Ама нали съм си с късметъ
и с цайсити ни дувидях,
там на завоя на пътеката
въпросния будлифкуф гад.
То дет ни гу видях, устъйти,
ами и клонченце идно
незнайну откъде съ пръкналу
ми срещна гуменкъта и... какво?
Какво - търкулнах са кат ръжената питка,
ама нивки няма - само дол...
Фъф трънльото съ дотъркалях
и хич ни питайти мъ как
успях от негу да излазя
под формата на иглиник...
Със зор дотътрах са до вкъщи
и днес със зор на стол седя...
но съ отбих да ви напиша
таз приживелица идна.
Да знайти, кату ходити ф гурата
пак слушайти си фтичките ф захлас...
Ама гледайти си и ф кръката
и там за оня... шипкуфия храс...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нела Цолова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сладурско!!!
    Благодаря за усмивката - имах нужда!

  • Браво, Нели!
    Тъкмо ми се беше поприспало и ти ме разсъни!
    Много, много ми хареса!
  • Га одиш у гуратъ, милъ,
    дружинкъ с теби си води
    и ф шипкъта дъ са търкулниш,
    ша ти изважда сичкити игли.

    Поздрави за усмивките, Нели!!!
  • ахах развесели ме!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...