Шипкуф храс(хумор с оттенък на болка:)

17.06.2007 г., 23:12 ч.

Поезия

1312 0 4

Върфях си фчера фъф гурата
и слушах фтичките ф захлас.
Че до тугаз не беше ми пузната
пригръдката на шипкуф храс.
Ама нали съм си с късметъ
и с цайсити ни дувидях,
там на завоя на пътеката
въпросния будлифкуф гад.
То дет ни гу видях, устъйти,
ами и клонченце идно
незнайну откъде съ пръкналу
ми срещна гуменкъта и... какво?
Какво - търкулнах са кат ръжената питка,
ама нивки няма - само дол...
Фъф трънльото съ дотъркалях
и хич ни питайти мъ как
успях от негу да излазя
под формата на иглиник...
Със зор дотътрах са до вкъщи
и днес със зор на стол седя...
но съ отбих да ви напиша
таз приживелица идна.
Да знайти, кату ходити ф гурата
пак слушайти си фтичките ф захлас...
Ама гледайти си и ф кръката
и там за оня... шипкуфия храс...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

petinka67 (Петя Кръстева)

2007-06-18T11:21:26+03:00

Сладурско!!!
Благодаря за усмивката - имах нужда!
Aneta_kz (Анета)

2007-06-17T23:34:57+03:00

Браво, Нели!
Тъкмо ми се беше поприспало и ти ме разсъни!
Много, много ми хареса!
Романтик (Христо Костов)

2007-06-17T23:22:45+03:00

Га одиш у гуратъ, милъ,
дружинкъ с теби си води
и ф шипкъта дъ са търкулниш,
ша ти изважда сичкити игли.

Поздрави за усмивките, Нели!!!
mili4ka_ (Милица Игнатова)

2007-06-17T23:14:30+03:00

ахах развесели ме!