17 jun 2007, 23:12

Шипкуф храс(хумор с оттенък на болка:)

  Poesía
1.6K 0 4
Върфях си фчера фъф гурата
и слушах фтичките ф захлас.
Че до тугаз не беше ми пузната
пригръдката на шипкуф храс.
Ама нали съм си с късметъ
и с цайсити ни дувидях,
там на завоя на пътеката
въпросния будлифкуф гад.
То дет ни гу видях, устъйти,
ами и клонченце идно
незнайну откъде съ пръкналу
ми срещна гуменкъта и... какво?
Какво - търкулнах са кат ръжената питка,
ама нивки няма - само дол...
Фъф трънльото съ дотъркалях
и хич ни питайти мъ как
успях от негу да излазя
под формата на иглиник...
Със зор дотътрах са до вкъщи
и днес със зор на стол седя...
но съ отбих да ви напиша
таз приживелица идна.
Да знайти, кату ходити ф гурата
пак слушайти си фтичките ф захлас...
Ама гледайти си и ф кръката
и там за оня... шипкуфия храс...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нела Цолова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сладурско!!!
    Благодаря за усмивката - имах нужда!

  • Браво, Нели!
    Тъкмо ми се беше поприспало и ти ме разсъни!
    Много, много ми хареса!
  • Га одиш у гуратъ, милъ,
    дружинкъ с теби си води
    и ф шипкъта дъ са търкулниш,
    ша ти изважда сичкити игли.

    Поздрави за усмивките, Нели!!!
  • ахах развесели ме!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...