17 июн. 2007 г., 23:12

Шипкуф храс(хумор с оттенък на болка:) 

  Поэзия
1330 0 4
Върфях си фчера фъф гурата
и слушах фтичките ф захлас.
Че до тугаз не беше ми пузната
пригръдката на шипкуф храс.
Ама нали съм си с късметъ
и с цайсити ни дувидях,
там на завоя на пътеката
въпросния будлифкуф гад.
То дет ни гу видях, устъйти,
ами и клонченце идно
незнайну откъде съ пръкналу
ми срещна гуменкъта и... какво?
Какво - търкулнах са кат ръжената питка,
ама нивки няма - само дол...
Фъф трънльото съ дотъркалях
и хич ни питайти мъ как
успях от негу да излазя
под формата на иглиник...
Със зор дотътрах са до вкъщи
и днес със зор на стол седя...
но съ отбих да ви напиша
таз приживелица идна.
Да знайти, кату ходити ф гурата
пак слушайти си фтичките ф захлас...
Ама гледайти си и ф кръката
и там за оня... шипкуфия храс...

© Нела Цолова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сладурско!!!
    Благодаря за усмивката - имах нужда!

  • Браво, Нели!
    Тъкмо ми се беше поприспало и ти ме разсъни!
    Много, много ми хареса!
  • Га одиш у гуратъ, милъ,
    дружинкъ с теби си води
    и ф шипкъта дъ са търкулниш,
    ша ти изважда сичкити игли.

    Поздрави за усмивките, Нели!!!
  • ахах развесели ме!
Предложения
: ??:??