Широка празнина
1K
0
0
Широка празнина
На езика ми черен катран...
Повръщам себеомраза.
Един ум от демони съдран,
бродещи из тялото като зараза.
Какво ще остане - куха празнина?
Какво ще я запълни - безразличие?
Самобичуване или безцветна пустота?
Каква е разликата? Има ли значение?
Пепел е сега, където беше сърце.
Автоагресията без милост налага.
Жадната отрова е по моето небце.
Хищни зъби бледата душа разтягат.
На езика ми черен катран...
Повръщам себеомраза.
Един ум разграбен, обран.
Защото "мразя се" често казва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Всички права запазени
