Широка празнина 

На езика ми черен катран... 

Повръщам себеомраза. 

Един ум от демони съдран, 

бродещи из тялото като зараза.

Какво ще остане - куха празнина? 

Какво ще я запълни - безразличие? 

Самобичуване или безцветна пустота?

Каква е разликата? Има ли значение?

Пепел е сега, където беше сърце.

Автоагресията без милост налага. 

Жадната отрова е по моето небце.

Хищни зъби бледата душа разтягат. 

На езика ми черен катран... 

Повръщам себеомраза. 

Един ум разграбен, обран.

Защото "мразя се" често казва.