Помниш ли нашата песен?
Пееше я, без да те е срам от хората…
Опиваше се във очите ми унесен
и ми посвети да бдя над теб в умората!
Помниш ли нашата песен?
Преписах солените ноти от "Неразбраното"…
Откъснах надежда от нашия кестен
и бавно потънах във звуците на пианото…
Помниш ли нашата песен?
А сякаш до вчера посрещах те с бяг!
Побирах се боса във твоята есен,
топях се, потъвах, подобно на сняг…
Помниш ли нашата песен?
Започваше, мисля, с "две честни души"!
А ти?! Дали бе честен?
Шишенцето "Вяра" без време изпи!
© Симона Гълъбова Всички права запазени
А сякаш до вчера посрещах те с бяг!
Побирах се боса във твоята есен,
топях се, потъвах, подобно на сняг…
Толкова много нежност и толкова много тъга, побрани на едно място! Браво!