Объркано
Не знам дали е ужас или болка.
Не мога да опиша как се чувствам.
Сърцето ми ме пита: "Още колко
от пулса ми се ражда безразсъдство?"
Мълчи оная ябълка изгнила
и клоните ѝ шумно се люлеят.
Щом коренът е станал на бесило,
животът се отказва да живее.
А вятърът огъва часовете
и времето обръща към началото.
Виж, слънцето изгрява към небето.
Тогава как така съм оживяла?
Дали е лудост аз да виждам всичко.
Дали са ослепели мойте братя?
Душите ни прераждат ли се в птички?
Да бъдеш луд, дали е нещо свято?
Защо ми дават някакви рецепти?
Не знам дали от ужас или болка,
но вашите очи са твърде слепи
да видят, че ви гледам отвисоко.
https://www.youtube.com/watch?v=TFjmvfRvjTc
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
