7 abr 2021, 15:36  

Объркано

  Poesía
876 2 5

Не знам дали е ужас или болка.

Не мога да опиша как се чувствам.

Сърцето ми ме пита: "Още колко

от пулса ми се ражда безразсъдство?"

Мълчи оная ябълка изгнила

и клоните ѝ шумно се люлеят.

Щом коренът е станал на бесило,

животът се отказва да живее.

А вятърът огъва часовете

и времето обръща към началото.

Виж, слънцето изгрява към небето.

Тогава как така съм оживяла?

Дали е лудост аз да виждам всичко.

Дали са ослепели мойте братя?

Душите ни прераждат ли се в птички?

Да бъдеш луд, дали е нещо свято?

Защо ми дават някакви рецепти?

Не знам дали от ужас или болка,

но вашите очи са твърде слепи

да видят, че ви гледам отвисоко.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=TFjmvfRvjTc

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...