7 апр. 2021 г., 15:36  

Объркано 

  Поэзия
685 2 5

Не знам дали е ужас или болка.

Не мога да опиша как се чувствам.

Сърцето ми ме пита: "Още колко

от пулса ми се ражда безразсъдство?"

Мълчи оная ябълка изгнила

и клоните ѝ шумно се люлеят.

Щом коренът е станал на бесило,

животът се отказва да живее.

А вятърът огъва часовете

и времето обръща към началото.

Виж, слънцето изгрява към небето.

Тогава как така съм оживяла?

Дали е лудост аз да виждам всичко.

Дали са ослепели мойте братя?

Душите ни прераждат ли се в птички?

Да бъдеш луд, дали е нещо свято?

Защо ми дават някакви рецепти?

Не знам дали от ужас или болка,

но вашите очи са твърде слепи

да видят, че ви гледам отвисоко.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=TFjmvfRvjTc

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??