25.02.2008 г., 18:58

шизофренично...

990 0 12
Някой ден главата ми ще се взриви
и моят дом ще бъде лудницата.
Смеховете ще заместят музиката,
с нокти ще рисувам по стени
видения и страхове...
Разкъсана и безвъзвратно разпиляна,
ще битувам в хилядите паралени светове
и единствено за мен остава,
душата ми, навита на пружина, да се скъса,
за да се слея с времето и тишината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пак наминавам - дограмата ми хлопа!
  • Не се шизофренирай толкова! Иначе - поздрав за стиха!
  • Трагедията не е , че измъчват другите, другите ги изоставят. Трагедията е в другаде . За какво се самоубиват голям брой луди или се самонараняват? Трагедията е сложна, фрагментарна и неразгадана, за това страшна
  • Пожелавам ти да винаги издържаш на взривовете... Трагедията на лудите е в това, че не умират, а измъчват тези, които се грижат за тях...
  • Браво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...