krchernev (Красимир Чернев)
188 3100
14.05.2013 г., 15:11 ч.

Шлагерно 

  Поезия » Любовна
696 1 4

Остарях безнадеждно, моя синя любов!

Постепенно душата ми стана на камък…

Но - за пред хората, а в същност - варовик, даже бигор

готов да погълне поредната чаша със ядове…


Остарях безнадеждно, моя бяла любов!

Тъгувах по теб милиони години…

Търсих те в сенките на един безгрижен живот,

прерових летата и пролетите, и зимите…


Остарях безнадеждно, моя луда любов!

Безответна, безпричинна, от самото зачеване…

Хвърлях се в глъбините ти - без да питам защо

и кога ще намериш миг нежност за мене?!...


Остарях безнадеждно, бездънна моя любов!

Днес отново потъвам във теб като камък…

Благодарен, че не ме пусна в Рая на своя живот,

догарям бавно в преддверията на Ада си…

© Красимир Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??