20.04.2019 г., 0:16

Шлеп

1.2K 6 11

Животът – пълна надпревара

със глупости и суета.

Животът – купа със попара,

илюзия на вечността.

 

И без да искаш ти живееш,

пътувайки на дървен шлеп.

Но трудно е да оцелееш,

когато няма никой с теб!

 

Че шлепът носи го водата

по път изтрит или чертан.

Водата мътна или златна,

водата бурна – дървен стан.

 

На шлеп си уж основа здрава.

пътуваш плаваш ти с мечти.

Но мигом буря се задава,

а шлепът май е без врати

 

Крещиш и махаш, но водата

нарязва всичко в миг на дреп.

Отнася теб и суетата

и твоя здрав, но дървен шлеп!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох любимото си стихотворение от теб, Лиде, благодаря!
  • Така е, Марко! И всички знаем, че сме ограничени във времето. Нали знаеш, че живи няма да излезем от живота!
  • Животът – купа със попара,
    илюзия на вечността....
    Абсолютно !
  • Благодаря ти, Ваньо! Разбрал си идейния ми замисъл. И за съжаление е така! То че живи няма да излезем от Негово Величество Живота, всеки го знае, но поне да не сме самотни!
  • Лидия, стихът ти е чудесен! И на мен ми направи впечатление римата и ритмиката., характерни на класическия стих.По отношение на съдържанието. Да трудно е да оцелее човек когато пътува сам през дебрите на днешния житейски океан. Изводът е един - няма ли я любовта до пътешественика неговото пътешествие е обречено на забвение.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...