20.04.2019 г., 0:16

Шлеп

1.2K 6 11

Животът – пълна надпревара

със глупости и суета.

Животът – купа със попара,

илюзия на вечността.

 

И без да искаш ти живееш,

пътувайки на дървен шлеп.

Но трудно е да оцелееш,

когато няма никой с теб!

 

Че шлепът носи го водата

по път изтрит или чертан.

Водата мътна или златна,

водата бурна – дървен стан.

 

На шлеп си уж основа здрава.

пътуваш плаваш ти с мечти.

Но мигом буря се задава,

а шлепът май е без врати

 

Крещиш и махаш, но водата

нарязва всичко в миг на дреп.

Отнася теб и суетата

и твоя здрав, но дървен шлеп!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох любимото си стихотворение от теб, Лиде, благодаря!
  • Така е, Марко! И всички знаем, че сме ограничени във времето. Нали знаеш, че живи няма да излезем от живота!
  • Животът – купа със попара,
    илюзия на вечността....
    Абсолютно !
  • Благодаря ти, Ваньо! Разбрал си идейния ми замисъл. И за съжаление е така! То че живи няма да излезем от Негово Величество Живота, всеки го знае, но поне да не сме самотни!
  • Лидия, стихът ти е чудесен! И на мен ми направи впечатление римата и ритмиката., характерни на класическия стих.По отношение на съдържанието. Да трудно е да оцелее човек когато пътува сам през дебрите на днешния житейски океан. Изводът е един - няма ли я любовта до пътешественика неговото пътешествие е обречено на забвение.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...