20.04.2019 г., 0:16

Шлеп

1.2K 6 11

Животът – пълна надпревара

със глупости и суета.

Животът – купа със попара,

илюзия на вечността.

 

И без да искаш ти живееш,

пътувайки на дървен шлеп.

Но трудно е да оцелееш,

когато няма никой с теб!

 

Че шлепът носи го водата

по път изтрит или чертан.

Водата мътна или златна,

водата бурна – дървен стан.

 

На шлеп си уж основа здрава.

пътуваш плаваш ти с мечти.

Но мигом буря се задава,

а шлепът май е без врати

 

Крещиш и махаш, но водата

нарязва всичко в миг на дреп.

Отнася теб и суетата

и твоя здрав, но дървен шлеп!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох любимото си стихотворение от теб, Лиде, благодаря!
  • Така е, Марко! И всички знаем, че сме ограничени във времето. Нали знаеш, че живи няма да излезем от живота!
  • Животът – купа със попара,
    илюзия на вечността....
    Абсолютно !
  • Благодаря ти, Ваньо! Разбрал си идейния ми замисъл. И за съжаление е така! То че живи няма да излезем от Негово Величество Живота, всеки го знае, но поне да не сме самотни!
  • Лидия, стихът ти е чудесен! И на мен ми направи впечатление римата и ритмиката., характерни на класическия стих.По отношение на съдържанието. Да трудно е да оцелее човек когато пътува сам през дебрите на днешния житейски океан. Изводът е един - няма ли я любовта до пътешественика неговото пътешествие е обречено на забвение.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...