Apr 20, 2019, 12:16 AM

Шлеп

  Poetry
1.2K 6 11

Животът – пълна надпревара

със глупости и суета.

Животът – купа със попара,

илюзия на вечността.

 

И без да искаш ти живееш,

пътувайки на дървен шлеп.

Но трудно е да оцелееш,

когато няма никой с теб!

 

Че шлепът носи го водата

по път изтрит или чертан.

Водата мътна или златна,

водата бурна – дървен стан.

 

На шлеп си уж основа здрава.

пътуваш плаваш ти с мечти.

Но мигом буря се задава,

а шлепът май е без врати

 

Крещиш и махаш, но водата

нарязва всичко в миг на дреп.

Отнася теб и суетата

и твоя здрав, но дървен шлеп!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прочетох любимото си стихотворение от теб, Лиде, благодаря!
  • Така е, Марко! И всички знаем, че сме ограничени във времето. Нали знаеш, че живи няма да излезем от живота!
  • Животът – купа със попара,
    илюзия на вечността....
    Абсолютно !
  • Благодаря ти, Ваньо! Разбрал си идейния ми замисъл. И за съжаление е така! То че живи няма да излезем от Негово Величество Живота, всеки го знае, но поне да не сме самотни!
  • Лидия, стихът ти е чудесен! И на мен ми направи впечатление римата и ритмиката., характерни на класическия стих.По отношение на съдържанието. Да трудно е да оцелее човек когато пътува сам през дебрите на днешния житейски океан. Изводът е един - няма ли я любовта до пътешественика неговото пътешествие е обречено на забвение.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...