14.05.2008 г., 11:30

Шоколад

1.9K 0 14
сладоледена съм
направо от фризера
в кутия с етикет
мириша на ванилия
на белгиец мириша
преял с карамелов шоколад
и толкова изгладен
че муха да се разчекне
по ръба на панталона му

нощем произволни сънища
се плискат по мокета
давят плюшените играчки
мажа ги сутрин
шоколадови по филиите
докато два чифта крака закъсняват
за прежълтял автобус
после чакам
защото тревата расте бавно
като опашка на гущер расте
двупосочно и шумно
вдишва и издишва
като какаовите зърна в очите ми

няма го цели седмици
забравям на какво мирише
превръщам се в хотел
в шоколадови нощи
в бонбониера
и марципанени сълзи капят по теракота
заливат вратата на фризера
текат в градината
не смогвам да намажа филиите
пускам ги да плуват отгоре
като корабчета
към Баия
към Амаду

аз съм тъмно какао
аз съм канелата върху бонбона
Габриела – карамфил и канела
до колене в шоколад
и не мога да плувам
мога да пускам корабчета
с надпис да се сервира охладено
до някой друг
до нечия друга Бразилия

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!
    !
  • Радост, сори, мила, ама си е "Бразилия"! И не е близка, 'щото сме в нея - Тери-Гилиъмовата!!!

    Яко, моного яко стихо! ( Няма да ми омръзне да го повтарям за твоите! Свиквай! Нал' знайш - тъп, ама упорит! )

    AVE

    П.П. "Какао и кръв" - и аз я обичам тая комбинация!

  • Много образна и интересна поезия пишеш!
    Поздравления!
  • Стилът ти и изразните средства, които използваш са наистина уникални.
    Стихотворението много ми хареса. Поздрави!
  • Благодаря ви, че изтърпяхте инвенцията ми в стил Лорка, но понякога се чувствам толкова далеч от Бразилия...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...