Шпионирано през прозореца
Луната разсипа целувки по кожата бледа
на спяща в блажено спокойствие млада жена.
Дали ги усети? Жената за миг потрепера,
въздъхна; и всички целувки в усмивка събра.
И точно тогава луната така се премести,
че плисна връз тялото нежно поток светлина.
Картина, рамкирана в тъмния тесен прозорец
на стаята, сякаш потънала в златни цветя.
Сънувай, момиче, сънувай, че вместо луната
по тебе се спускат лъчите на топла ръка
и пръсти разплитат венци от нега по снагата,
сънувай, че кожата стръхне под пласт стъкълца,
които я боцкат, но с някакво странно услаждане.
Сънувай, че вместо леглото, под теб е небе
и бавно потъваш във облаци пухкава радост,
когато любимият дъх във дъха ти допре.
Сънувай две длани, бедрата които ухажват
с една овладяна умелост на ловък мъжкар,
две длани, които доволствени вопли подклаждат
от дълго удържан в недрата ти чувствен пожар.
Сънувай, извивай се, млада и тръпна газело,
оназ луннобяла магия докрай ще превземе съня
и всички парченца от твойто разпадане взела
ще пръсне наоколо. Взрив на стихиите Жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
