25.06.2008 г., 9:10

Щастие

969 0 0

В живота ми навлезе някак си потайно.
И как?! Завладя ме, но с какво?!
Чаровен си, признавам, че е вярно,
но кажи, това ли беше всичко?

И нежен си, и мил, и всеотдаен,
и всичко в тебе е красиво.
Всеки миг със тебе е безкраен,
всичко в тебе е неземно!

И скромен бил си, но не си признаваш,
и истината глупаво във себе си държиш,
а искам те в душата си потайно,
как може да си толкова свенлив!?

А искам те със сила страшна!
Как силно искам да съм с теб!
Сърцето ми подскача в ритъма прекрасен.
Обичам те! Бъди със мене ти щастлив!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николета Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...