Jun 25, 2008, 9:10 AM

Щастие

  Poetry » Love
971 0 0

В живота ми навлезе някак си потайно.
И как?! Завладя ме, но с какво?!
Чаровен си, признавам, че е вярно,
но кажи, това ли беше всичко?

И нежен си, и мил, и всеотдаен,
и всичко в тебе е красиво.
Всеки миг със тебе е безкраен,
всичко в тебе е неземно!

И скромен бил си, но не си признаваш,
и истината глупаво във себе си държиш,
а искам те в душата си потайно,
как може да си толкова свенлив!?

А искам те със сила страшна!
Как силно искам да съм с теб!
Сърцето ми подскача в ритъма прекрасен.
Обичам те! Бъди със мене ти щастлив!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...