14.05.2007 г., 17:02

Щастие

1.5K 0 12

"Щастие"
(на Красивата Природа) 


С уморени очи

мига Света.

В скреж

от замръзнали

болки са миглите му.

Натъжен e.

И се чувства предаден от нас.

Чуй,

как падат

на Земята сълзите,

онази Земя,

която всеки ден

убиваме

с

куршуми,

всеки ден,

човъркаме

в

болното й сърце.

А тя диша с хрилете на наш'те боклуци.

Земята ни мрази и има защо.

Превръщаме я в контейнер

за Кока-кола

и Макдоналдс.

Всички живеем в Америка.

Хайде да бъдем

американски

роботи,

механизирани

пулсове.

Американска

мечта

е калната кочина.

Цапаме

бялото

с

черно

като

щастливи прасенца.

Бездушно

опушваме

Земните

дробове,

ИСКАМ ГИ ДИМНИ!

Кашлящи,

туберкулозни и жълти!

Огледай се,

няма зелено,

имаме сгради-тела,

които да обичаме

вместо

цветята..

Храсти от тел.

И въздух

бензинов.

Локви с масло.

И морета във

тухли.

Земята ни мрази,

защото раняваме

крехката плът.

Гасим цигари във нея.
-  Хвърляй тука,
нали знаеш, че...

фасът се разгражда!

В УСТАТА НА ЗЕМЯТА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много образно и силно звучене.Харесва ми.Само с едно не съм съгласен,че земята ни мрази.Тя просто ни търпи,до момента ,в който реши да се отърси.
  • Превръщаме я в контейнер

    за Кока-кола

    и Макдоналдс.

    Всички живеем в Америка.

    Хайде да бъдем

    американски

    роботи,

    механизирани

    пулсове.

    Американска

    мечта

    е калната кочина.

    !!!
    Милена, защо поне за тези твои редове, повечето хора не мислят като теб... Защо?!!
    Ааа! Жалко!
    Поздрав!
  • Ей, това направо разбива! Много яко. Звучи като написано от активист на гриинпийс.(Аз мисля при първия възможен случай да стана активист)
  • Благодаря ви,Зимед,Мира и Лестат чувствам се поласкана.
  • Браво, момиче.Продължавай все такаБива си те!А и тезата ти се препокрива идеално с моятаУспех!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...