С уморени очи
мига Света.
В скреж
от замръзнали
болки са миглите му.
Натъжен e.
И се чувства предаден от нас.
Чуй,
как падат
на Земята сълзите,
онази Земя,
която всеки ден
убиваме
с
куршуми,
всеки ден,
човъркаме
в
болното й сърце.
А тя диша с хрилете на наш'те боклуци.
Земята ни мрази и има защо.
Превръщаме я в контейнер
за Кока-кола
и Макдоналдс.
Всички живеем в Америка.
Хайде да бъдем
американски
роботи,
механизирани
пулсове.
Американска
мечта
е калната кочина.
Цапаме
бялото
с
черно
като
щастливи прасенца.
Бездушно
опушваме
Земните
дробове,
ИСКАМ ГИ ДИМНИ!
Кашлящи,
туберкулозни и жълти!
Огледай се,
няма зелено,
имаме сгради-тела,
които да обичаме
вместо
цветята..
Храсти от тел.
И въздух
бензинов.
Локви с масло.
И морета във
тухли.
Земята ни мрази,
защото раняваме
крехката плът.
Гасим цигари във нея.
- Хвърляй тука,
нали знаеш, че...
фасът се разгражда!
В УСТАТА НА ЗЕМЯТА!
© Милена Всички права запазени