14 мая 2007 г., 17:02

Щастие

1.5K 0 12

"Щастие"
(на Красивата Природа) 


С уморени очи

мига Света.

В скреж

от замръзнали

болки са миглите му.

Натъжен e.

И се чувства предаден от нас.

Чуй,

как падат

на Земята сълзите,

онази Земя,

която всеки ден

убиваме

с

куршуми,

всеки ден,

човъркаме

в

болното й сърце.

А тя диша с хрилете на наш'те боклуци.

Земята ни мрази и има защо.

Превръщаме я в контейнер

за Кока-кола

и Макдоналдс.

Всички живеем в Америка.

Хайде да бъдем

американски

роботи,

механизирани

пулсове.

Американска

мечта

е калната кочина.

Цапаме

бялото

с

черно

като

щастливи прасенца.

Бездушно

опушваме

Земните

дробове,

ИСКАМ ГИ ДИМНИ!

Кашлящи,

туберкулозни и жълти!

Огледай се,

няма зелено,

имаме сгради-тела,

които да обичаме

вместо

цветята..

Храсти от тел.

И въздух

бензинов.

Локви с масло.

И морета във

тухли.

Земята ни мрази,

защото раняваме

крехката плът.

Гасим цигари във нея.
-  Хвърляй тука,
нали знаеш, че...

фасът се разгражда!

В УСТАТА НА ЗЕМЯТА!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много образно и силно звучене.Харесва ми.Само с едно не съм съгласен,че земята ни мрази.Тя просто ни търпи,до момента ,в който реши да се отърси.
  • Превръщаме я в контейнер

    за Кока-кола

    и Макдоналдс.

    Всички живеем в Америка.

    Хайде да бъдем

    американски

    роботи,

    механизирани

    пулсове.

    Американска

    мечта

    е калната кочина.

    !!!
    Милена, защо поне за тези твои редове, повечето хора не мислят като теб... Защо?!!
    Ааа! Жалко!
    Поздрав!
  • Ей, това направо разбива! Много яко. Звучи като написано от активист на гриинпийс.(Аз мисля при първия възможен случай да стана активист)
  • Благодаря ви,Зимед,Мира и Лестат чувствам се поласкана.
  • Браво, момиче.Продължавай все такаБива си те!А и тезата ти се препокрива идеално с моятаУспех!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....